Влакове
Профуча през живота ми
влакът експресен на дните...
Прощалната свирка
в ушите ми още звучи.
Тичах
след последния вагон на мечтите...
Жалко. Остър завой
от очите ми бързо го скри.
Сега чакам
на тази забравена гара
поне влакът на спомените
да допълзи...
Тъжно пуша
последната си цигара...
И димът
оставя в устата ми
вкус на сълзи.
А там някъде, в далечината
със протяжен, кучешки вой
свирят
влаковете на тъгата.
Свирят.
И не ми дават покой.
Само
влакът на щастието го няма.
Движи се
с един живот закъснение...
Добре, че влакът за Вечността
не е измама.
И за всеки
пристига навреме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
страхотно си го казала...