Във влака на живота - втора класа,
наблъскани в купетата, мълчим...
Вятърът по коридорите разнася
засъхнал спомен на битие без грим...
А пътят е оглозган от обрати,
внезапни гари, изникващи в нощта,
за които само той единствен знае:
Машинистът... - Нашата съдба!
И всеки слиза... Сам... Без придружител...
На свойта гара... Плах... И без багаж...
Животът му - безмълвният учител,
изтлява със последния мираж!...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
поздравявам те