5 mar 2008, 19:11

Влакът на живота

  Poesía » Civil
3.1K 2 33

Във влака на живота - втора класа,

наблъскани в купетата, мълчим...

Вятърът по коридорите разнася

засъхнал спомен на битие без грим...

 

 

 

А пътят е оглозган от обрати,

внезапни гари, изникващи в нощта,

за които само той единствен знае:

Машинистът... - Нашата съдба!

 

 

И всеки слиза... Сам... Без придружител...

На свойта гара... Плах... И без багаж...

Животът му - безмълвният учител,

изтлява със последния мираж!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • господи колко мъдрост има в думите ти
    поздравявам те
  • И този път си се справил отлично.Много ми допадна...
    Поздравления!
  • Поздрав за метафората!
  • благодаря на Генка Иванова за подкрепата и топлите думи!!!
    благодаря също и на всички които са се спрели на моята страница!
    специално за плюващите има написан стих!
    поздравявам ги отново!!!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=99409
  • Хареса ми стиха ти.Реалистичен и точен.
    Мисля ,че стиховете никога не могат да се харесат на всички ,които ги четат.Младите имат едни разбирания за живота ,по-порастналите - други.Нали сме в "Откровения", всеки споделя това,което мисли, така и пише.Не ми харесват такива коментари ,като предходния, защото всичко е въпрос на вкус и разбиране.Всеки да оценява ,това което му допада.А не да анатемосва другите.Това не е услуга ,по-скоро нещо друго.
    Поздрави ,Агоп!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...