Mar 5, 2008, 7:11 PM

Влакът на живота

  Poetry » Civic
3.1K 2 33

Във влака на живота - втора класа,

наблъскани в купетата, мълчим...

Вятърът по коридорите разнася

засъхнал спомен на битие без грим...

 

 

 

А пътят е оглозган от обрати,

внезапни гари, изникващи в нощта,

за които само той единствен знае:

Машинистът... - Нашата съдба!

 

 

И всеки слиза... Сам... Без придружител...

На свойта гара... Плах... И без багаж...

Животът му - безмълвният учител,

изтлява със последния мираж!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • господи колко мъдрост има в думите ти
    поздравявам те
  • И този път си се справил отлично.Много ми допадна...
    Поздравления!
  • Поздрав за метафората!
  • благодаря на Генка Иванова за подкрепата и топлите думи!!!
    благодаря също и на всички които са се спрели на моята страница!
    специално за плюващите има написан стих!
    поздравявам ги отново!!!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=99409
  • Хареса ми стиха ти.Реалистичен и точен.
    Мисля ,че стиховете никога не могат да се харесат на всички ,които ги четат.Младите имат едни разбирания за живота ,по-порастналите - други.Нали сме в "Откровения", всеки споделя това,което мисли, така и пише.Не ми харесват такива коментари ,като предходния, защото всичко е въпрос на вкус и разбиране.Всеки да оценява ,това което му допада.А не да анатемосва другите.Това не е услуга ,по-скоро нещо друго.
    Поздрави ,Агоп!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...