5 мар. 2008 г., 19:11

Влакът на живота

3.1K 2 33

Във влака на живота - втора класа,

наблъскани в купетата, мълчим...

Вятърът по коридорите разнася

засъхнал спомен на битие без грим...

 

 

 

А пътят е оглозган от обрати,

внезапни гари, изникващи в нощта,

за които само той единствен знае:

Машинистът... - Нашата съдба!

 

 

И всеки слиза... Сам... Без придружител...

На свойта гара... Плах... И без багаж...

Животът му - безмълвният учител,

изтлява със последния мираж!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • господи колко мъдрост има в думите ти
    поздравявам те
  • И този път си се справил отлично.Много ми допадна...
    Поздравления!
  • Поздрав за метафората!
  • благодаря на Генка Иванова за подкрепата и топлите думи!!!
    благодаря също и на всички които са се спрели на моята страница!
    специално за плюващите има написан стих!
    поздравявам ги отново!!!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=99409
  • Хареса ми стиха ти.Реалистичен и точен.
    Мисля ,че стиховете никога не могат да се харесат на всички ,които ги четат.Младите имат едни разбирания за живота ,по-порастналите - други.Нали сме в "Откровения", всеки споделя това,което мисли, така и пише.Не ми харесват такива коментари ,като предходния, защото всичко е въпрос на вкус и разбиране.Всеки да оценява ,това което му допада.А не да анатемосва другите.Това не е услуга ,по-скоро нещо друго.
    Поздрави ,Агоп!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...