5 мар. 2008 г., 19:11

Влакът на живота

3.1K 2 33

Във влака на живота - втора класа,

наблъскани в купетата, мълчим...

Вятърът по коридорите разнася

засъхнал спомен на битие без грим...

 

 

 

А пътят е оглозган от обрати,

внезапни гари, изникващи в нощта,

за които само той единствен знае:

Машинистът... - Нашата съдба!

 

 

И всеки слиза... Сам... Без придружител...

На свойта гара... Плах... И без багаж...

Животът му - безмълвният учител,

изтлява със последния мираж!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • господи колко мъдрост има в думите ти
    поздравявам те
  • И този път си се справил отлично.Много ми допадна...
    Поздравления!
  • Поздрав за метафората!
  • благодаря на Генка Иванова за подкрепата и топлите думи!!!
    благодаря също и на всички които са се спрели на моята страница!
    специално за плюващите има написан стих!
    поздравявам ги отново!!!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=99409
  • Хареса ми стиха ти.Реалистичен и точен.
    Мисля ,че стиховете никога не могат да се харесат на всички ,които ги четат.Младите имат едни разбирания за живота ,по-порастналите - други.Нали сме в "Откровения", всеки споделя това,което мисли, така и пише.Не ми харесват такива коментари ,като предходния, защото всичко е въпрос на вкус и разбиране.Всеки да оценява ,това което му допада.А не да анатемосва другите.Това не е услуга ,по-скоро нещо друго.
    Поздрави ,Агоп!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...