7 dic 2011, 18:43

Власт и желание

1.2K 0 3

 

                    Власт и желание

Подвластно ти сърцето ми направи

и в клетка още първий миг постави

гласът ти нежен радва ме сега.

Очите бляскаво игриви...

                                с нежна топлина

обгръщат ме във мрака лепкав като кал.

 

Отивам си...

отивам си от този свят жесток,

загърбил любовта и вяра в нея

с бавни, тежки крачки аз поемам

по пътеката на самотата...

Обърнал гръб на любовта,

не ще те срещна нивга вече.

 

Какво пък! Нека ме боли...

и сърцето пак ще си кърви.

Раните ми не ще да заздравеят

и звездите  пак ще греят,

но тъмата във душата  завинаги

                                          остава.

Щом звездата моя няма и не грее.

 

Отивам си, обърнал гръб...

в душата ми навява амо скръб

А спомените ги засипва пясъчна пустиня...

 

Рикардо Дакар

Виена/зо/01/2007

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рикардо-Дакар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...