Власт и желание
Власт и желание
Подвластно ти сърцето ми направи
и в клетка още първий миг постави
гласът ти нежен радва ме сега.
Очите бляскаво игриви...
с нежна топлина
обгръщат ме във мрака лепкав като кал.
Отивам си...
отивам си от този свят жесток,
загърбил любовта и вяра в нея
с бавни, тежки крачки аз поемам
по пътеката на самотата...
Обърнал гръб на любовта,
не ще те срещна нивга вече.
Какво пък! Нека ме боли...
и сърцето пак ще си кърви.
Раните ми не ще да заздравеят
и звездите пак ще греят,
но тъмата във душата завинаги
остава.
Щом звездата моя няма и не грее.
Отивам си, обърнал гръб...
в душата ми навява амо скръб
А спомените ги засипва пясъчна пустиня...
Рикардо Дакар
Виена/зо/01/2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рикардо-Дакар Всички права запазени
Поздрави, Рикардо!
