Можех да съм твоят рицар,
без лъскави доспехи или щит.
Можех да подаря ти всичко,
да направя чудо, за да сме квит.
Можех да ти служа вярно -
да ме разхождаш като твое псе.
Можех, но не ми се вярва,
че ти сама държиш да си до мен.

Бавно влизам под кожата ти,
параден марш, нека дойде оркестъра.
Сега сърцето ти може би
ще се усмихне на сценката...

Завържи ме за леглото,
удряй ме здраво с твоя бич.
Не усещам болка, защото
нямам емоции - даже хич.
Направи ме да ти се моля,
изгони от мен мъжествеността.
Сега любовта ми пак е твоя,
предай ми се във вечността...

Бавно влизам под кожата ти,
параден марш, нека дойде оркестъра.
Сега сърцето ти може би
ще се усмихне на сценката...

И имам душата ти в ръцете си.
И имам душата ти в ръцете си!
Душата ти в ръцете си?

Никога няма да става по-сложно,
да спра да моля,
да спра и да се тревожа.
Безупречна любов -
хм, това не ми трябва.
Нека има конфликти
и гняв, и злоба, и омраза.
Замени сладката болка,
на емоциите си дай отсрочка -
нека се повторим отново
на линията на любовта,
най-забавната точка...

Бавно влизам под кожата ти,
параден марш, нека дойде оркестъра.
Сега сърцето ти може би
ще се усмихне на сценката...