3.11.2010 г., 13:22

Влизам под кожата ти

1.8K 0 1

Можех да съм твоят рицар,
без лъскави доспехи или щит.
Можех да подаря ти всичко,
да направя чудо, за да сме квит.
Можех да ти служа вярно -
да ме разхождаш като твое псе.
Можех, но не ми се вярва,
че ти сама държиш да си до мен.


Бавно влизам под кожата ти,
параден марш, нека дойде оркестъра.
Сега сърцето ти може би
ще се усмихне на сценката...

 

Завържи ме за леглото,
удряй ме здраво с твоя бич.
Не усещам болка, защото
нямам емоции - даже хич.
Направи ме да ти се моля,
изгони от мен мъжествеността.
Сега любовта ми пак е твоя,
предай ми се във вечността...

 

Бавно влизам под кожата ти,
параден марш, нека дойде оркестъра.
Сега сърцето ти може би
ще се усмихне на сценката...

 

И имам душата ти в ръцете си.
И имам душата ти в ръцете си!
Душата ти в ръцете си?

Никога няма да става по-сложно,
да спра да моля,
да спра и да се тревожа.
Безупречна любов -
хм, това не ми трябва.
Нека има конфликти
и гняв, и злоба, и омраза.
Замени сладката болка,
на емоциите си дай отсрочка -
нека се повторим отново
на линията на любовта,
най-забавната точка...

Бавно влизам под кожата ти,
параден марш, нека дойде оркестъра.
Сега сърцето ти може би
ще се усмихне на сценката...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...