Понякога се чувствах сам,
оставен, без надежди - сякаш друг.
Неведнъж, любов измерена до грам,
получавах и се връщах все до тук.
Красивите моменти - все загадки,
обгърнати във ежедневния печал.
Проблясват радости, любови - кратки
и всички без сърце и капка жал.
Живях до днес, безсмислено - така безцелно
от спомени претрупани - горях!
Гледах стъклено, моментно,
но не виждах мъчно, как във тях изтлях! ...