Влюбен
Понякога се чувствах сам,
оставен, без надежди - сякаш друг.
Неведнъж, любов измерена до грам,
получавах и се връщах все до тук.
Красивите моменти - все загадки,
обгърнати във ежедневния печал.
Проблясват радости, любови - кратки
и всички без сърце и капка жал.
Живях до днес, безсмислено - така безцелно
от спомени претрупани - горях!
Гледах стъклено, моментно,
но не виждах мъчно, как във тях изтлях!
Къде те срещнах? От къде дойде?
Защо осмисляш бъдещите дни?
Във мене преобръщаш - всичко!
По дяволите кой си ти!?
До болка сега се чувствам осезаем!
Безумно, времето - минута, час!
Двадесетгодишен!
Влюбен!
И копнеж - да бъда с тебе!
Аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивич Всички права запазени
