Aug 24, 2008, 10:23 PM

Влюбен 

  Poetry » Love
849 0 4

Понякога се чувствах сам,

оставен, без надежди - сякаш друг.

Неведнъж, любов измерена до грам,

получавах и се връщах все до тук.

 

Красивите моменти - все загадки,

обгърнати във ежедневния печал.

Проблясват радости, любови - кратки

и всички без сърце и капка жал.

 

Живях до днес, безсмислено - така безцелно

от спомени претрупани - горях!

Гледах стъклено, моментно,

но не виждах мъчно, как във тях изтлях!

 

Къде те срещнах? От къде дойде?

Защо осмисляш бъдещите дни?

Във мене преобръщаш - всичко!

По дяволите кой си ти!?

 

До болка сега се чувствам осезаем!

Безумно, времето - минута, час!

Двадесетгодишен!

Влюбен!

И копнеж - да бъда с тебе!

Аз!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ивич All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • По дяволите кой си ти!
  • Много ми хареса как е завършено стихотворението с едно "Аз" , което може да каже толкова много...
    Хареса ми,много е въздействащо.Поздрави!
  • хубаво и влюбено...прекрасна емоция...
  • "Къде те срещнах? От къде дойде?
    Защо осмисляш бъдещите дни?
    Във мене преобръщаш - всичко!
    По дяволите кой си ти!?"
    Прекрасно! Бъди себе си!
Random works
: ??:??