velvet (Андреа Емилова) velvet (Андреа Емилова)
40
15 ago 2008, 21:19

Влюбен

1.1K 0 10

Влюбен

 

Обичах... косите ми нежно да се веят...

И в къдриците ми  розови листа да се завиват...

Усещане, което от щастие сълзите копнеят...

Щом потекат, с аромат на роза се сливат...

 

И облаците тогава докосвах...

- тези, като захарен памук...

Сърцето... пак от щастие... с обич захаросвах

Насита чувствах... от залеза до тук...

 

А после... Където и да тръгна

по небето, по невидим път...

При тебе пак щях да се върна...

- така розите ми шептят...

 

Но сега... ветрец не гали косата с цветя...

Облакът на любовта е загубен...

Как по пътя небесен да продължа...?!

Тъжно е... тъжно... че в мен вече не си влюбен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0