velvet (Андреа Емилова) velvet (Андреа Емилова)
40
Aug 15, 2008, 9:19 PM

Влюбен

  Poetry » Love
1.1K 0 10

Влюбен

 

Обичах... косите ми нежно да се веят...

И в къдриците ми  розови листа да се завиват...

Усещане, което от щастие сълзите копнеят...

Щом потекат, с аромат на роза се сливат...

 

И облаците тогава докосвах...

- тези, като захарен памук...

Сърцето... пак от щастие... с обич захаросвах

Насита чувствах... от залеза до тук...

 

А после... Където и да тръгна

по небето, по невидим път...

При тебе пак щях да се върна...

- така розите ми шептят...

 

Но сега... ветрец не гали косата с цветя...

Облакът на любовта е загубен...

Как по пътя небесен да продължа...?!

Тъжно е... тъжно... че в мен вече не си влюбен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреа Емилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0