Влюбен
Влюбен
Обичах... косите ми нежно да се веят...
И в къдриците ми розови листа да се завиват...
Усещане, което от щастие сълзите копнеят...
Щом потекат, с аромат на роза се сливат...
И облаците тогава докосвах...
- тези, като захарен памук...
Сърцето... пак от щастие... с обич захаросвах
Насита чувствах... от залеза до тук...
А после... Където и да тръгна
по небето, по невидим път...
При тебе пак щях да се върна...
- така розите ми шептят...
Но сега... ветрец не гали косата с цветя...
Облакът на любовта е загубен...
Как по пътя небесен да продължа...?!
Тъжно е... тъжно... че в мен вече не си влюбен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
