velvet (Андреа Емилова) velvet (Андреа Емилова)
40
15 авг. 2008 г., 21:19

Влюбен

1.1K 0 10

Влюбен

 

Обичах... косите ми нежно да се веят...

И в къдриците ми  розови листа да се завиват...

Усещане, което от щастие сълзите копнеят...

Щом потекат, с аромат на роза се сливат...

 

И облаците тогава докосвах...

- тези, като захарен памук...

Сърцето... пак от щастие... с обич захаросвах

Насита чувствах... от залеза до тук...

 

А после... Където и да тръгна

по небето, по невидим път...

При тебе пак щях да се върна...

- така розите ми шептят...

 

Но сега... ветрец не гали косата с цветя...

Облакът на любовта е загубен...

Как по пътя небесен да продължа...?!

Тъжно е... тъжно... че в мен вече не си влюбен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андреа Емилова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0