Влюбена
Да виждам огън,
който никога не гасне,
да имам две ръце,
които станали за мен са дом,
да живее образът ми в едно сърце,
да бъде любовта мълчание и стон.
Да си тръгвам и тръгвайки да гина,
за да се завърна после полужива,
да се върна там, в любимите ръце,
там, дето съм едничката любима.
И ти веднъж да пожелаеш
от мен, обичаната, да си тръгнеш,
да вървиш и да не се разкаеш,
докато не дойде мисълта,
че ще умреш, ако не ме прегърнеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панкова Todos los derechos reservados
