Да виждам огън,

който никога не гасне,

да имам две ръце,

които станали за мен са дом,

да живее образът ми в едно сърце,

да бъде любовта мълчание и стон.

Да си тръгвам и тръгвайки да гина,

за да се завърна после полужива,

да се върна там, в любимите ръце,

там, дето съм едничката любима.

И ти веднъж да пожелаеш

от мен, обичаната, да си тръгнеш,

да вървиш и да не се разкаеш,

докато не дойде мисълта,

че ще умреш, ако не ме прегърнеш.