Да виждам огън,
който никога не гасне,
да имам две ръце,
които станали за мен са дом,
да живее образът ми в едно сърце,
да бъде любовта мълчание и стон.
Да си тръгвам и тръгвайки да гина,
за да се завърна после полужива,
да се върна там, в любимите ръце,
там, дето съм едничката любима.
И ти веднъж да пожелаеш
от мен, обичаната, да си тръгнеш,
да вървиш и да не се разкаеш,
докато не дойде мисълта,
че ще умреш, ако не ме прегърнеш.
© Мария Панкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
