Jan 16, 2012, 12:04 PM

Влюбена

Poetry

1.1K 0 1

Да виждам огън,

който никога не гасне,

да имам две ръце,

които станали за мен са дом,

да живее образът ми в едно сърце,

да бъде любовта мълчание и стон.

Да си тръгвам и тръгвайки да гина,

за да се завърна после полужива,

да се върна там, в любимите ръце,

там, дето съм едничката любима.

И ти веднъж да пожелаеш

от мен, обичаната, да си тръгнеш,

да вървиш и да не се разкаеш,

докато не дойде мисълта,

че ще умреш, ако не ме прегърнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0