16.01.2012 г., 12:04 ч.

Влюбена 

  Поезия
858 0 1

Да виждам огън,

който никога не гасне,

да имам две ръце,

които станали за мен са дом,

да живее образът ми в едно сърце,

да бъде любовта мълчание и стон.

Да си тръгвам и тръгвайки да гина,

за да се завърна после полужива,

да се върна там, в любимите ръце,

там, дето съм едничката любима.

И ти веднъж да пожелаеш

от мен, обичаната, да си тръгнеш,

да вървиш и да не се разкаеш,

докато не дойде мисълта,

че ще умреш, ако не ме прегърнеш.

© Мария Панкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??