25 dic 2006, 7:34

Влюбена жена

  Poesía
992 0 3

Пред теб съм и не се решавам.
Да ти проговоря или да отмина сърдито.
Каквото и да направя-
ти не заслужаваш от мене нищо.
Но като хипнотизирана стоя до тебе.
Нямам сили да помръдна.
Устните стоят залепени.
Струва ми се,че се изгубвам.
Попадам в бездната на мрака.
Като сляпа вървя напред.
Казват ми-порасни,забрави го!
И аз със сетни сили слушам тоя съвет.
Но сърцето ми от разум ме лишава.
Бясно бие като лудо.
А това цяла ме смразява.
И все търся и очаквам чудо.
Още съм наивна и вярвам
в невъзможни чудеса.
Така е устроен светът и не прощава
на слабата и влюбена жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...