25.12.2006 г., 7:34

Влюбена жена

989 0 3

Пред теб съм и не се решавам.
Да ти проговоря или да отмина сърдито.
Каквото и да направя-
ти не заслужаваш от мене нищо.
Но като хипнотизирана стоя до тебе.
Нямам сили да помръдна.
Устните стоят залепени.
Струва ми се,че се изгубвам.
Попадам в бездната на мрака.
Като сляпа вървя напред.
Казват ми-порасни,забрави го!
И аз със сетни сили слушам тоя съвет.
Но сърцето ми от разум ме лишава.
Бясно бие като лудо.
А това цяла ме смразява.
И все търся и очаквам чудо.
Още съм наивна и вярвам
в невъзможни чудеса.
Така е устроен светът и не прощава
на слабата и влюбена жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...