25.12.2006 г., 7:34

Влюбена жена

994 0 3

Пред теб съм и не се решавам.
Да ти проговоря или да отмина сърдито.
Каквото и да направя-
ти не заслужаваш от мене нищо.
Но като хипнотизирана стоя до тебе.
Нямам сили да помръдна.
Устните стоят залепени.
Струва ми се,че се изгубвам.
Попадам в бездната на мрака.
Като сляпа вървя напред.
Казват ми-порасни,забрави го!
И аз със сетни сили слушам тоя съвет.
Но сърцето ми от разум ме лишава.
Бясно бие като лудо.
А това цяла ме смразява.
И все търся и очаквам чудо.
Още съм наивна и вярвам
в невъзможни чудеса.
Така е устроен светът и не прощава
на слабата и влюбена жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...