25.12.2006 г., 7:34 ч.

Влюбена жена 

  Поезия
777 0 3

Пред теб съм и не се решавам.
Да ти проговоря или да отмина сърдито.
Каквото и да направя-
ти не заслужаваш от мене нищо.
Но като хипнотизирана стоя до тебе.
Нямам сили да помръдна.
Устните стоят залепени.
Струва ми се,че се изгубвам.
Попадам в бездната на мрака.
Като сляпа вървя напред.
Казват ми-порасни,забрави го!
И аз със сетни сили слушам тоя съвет.
Но сърцето ми от разум ме лишава.
Бясно бие като лудо.
А това цяла ме смразява.
И все търся и очаквам чудо.
Още съм наивна и вярвам
в невъзможни чудеса.
Така е устроен светът и не прощава
на слабата и влюбена жена!

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??