20 jun 2013, 15:09

Влюбени

  Poesía
602 0 1

Тихо е вече. Слънце не грее.

Бавно настъпва нощта.

Сърцето ми тръпне. Душата ми шъпне.

Устата жадува уста.

Луната във звездната люлка лежи.

Гледа от там замечтано.

Две горещи, любящи души,

в нежна прегръдка са сляти.

Две ръце пълни с обич и нежност,

две очи със светлина...

Устните - меки, любовно мълвящи,

търсят покой във нощта.

Как е приятно да си обичан и да обичаш в света!

В дните студени, дъждовни и сиви

в нас да живей Любовта!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...