Тихо е вече. Слънце не грее.

Бавно настъпва нощта.

Сърцето ми тръпне. Душата ми шъпне.

Устата жадува уста.

Луната във звездната люлка лежи.

Гледа от там замечтано.

Две горещи, любящи души,

в нежна прегръдка са сляти.

Две ръце пълни с обич и нежност,

две очи със светлина...

Устните - меки, любовно мълвящи,

търсят покой във нощта.

Как е приятно да си обичан и да обичаш в света!

В дните студени, дъждовни и сиви

в нас да живей Любовта!