20.06.2013 г., 15:09

Влюбени

598 0 1

Тихо е вече. Слънце не грее.

Бавно настъпва нощта.

Сърцето ми тръпне. Душата ми шъпне.

Устата жадува уста.

Луната във звездната люлка лежи.

Гледа от там замечтано.

Две горещи, любящи души,

в нежна прегръдка са сляти.

Две ръце пълни с обич и нежност,

две очи със светлина...

Устните - меки, любовно мълвящи,

търсят покой във нощта.

Как е приятно да си обичан и да обичаш в света!

В дните студени, дъждовни и сиви

в нас да живей Любовта!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...