28 mar 2015, 0:19

Влюбени облаци

999 0 11

Небето е поле на любовта

и тя е синя, звездно украсена,

а облаците носят в себе си страста

в букет събран... от цялата вселена...

 

Изливат този елексир те на земята

във тихи, сладострастни дъждове

и поздравяват влюбените със дъгата,

открили себе си в красивите ù цветове...

 

Понякога са мрачни и оловни,

но имат си причина за това -

За всеки, който любовта не помни

в пороите, изливат своята тъга...

 

И затова небето е любов,

а облаците - нейните деца,

отвръщащи на всеки огнен зов

на жадните ни за любов... сърца...

 

25.10.2014

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и за този ти прекрасен коментар, Калояне.
  • "Понякога са мрачни и оловни,
    но имат си причина за това -
    За всеки, който любовта не помни
    в пороите, изливат своята тъга..."

    Ти трябва да си Автор Плюс и по цял ден да пишеш.... Харесах!
  • Радвам се, Магдалена, че стихът ми ти е харесал и благодаря за положителните думи.
  • влюбени облаци... още от самото заглавие
    ме грабна... хубаво е..
  • Мвого ми е приятно, че стихът ми беше приет и от вас с тези хубави слова, Василка и Пламена.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...