21 ene 2009, 21:09

Влюбени сърца

1.2K 0 3

автори ilkar и neleta

 

 

Измъчвана от себе си любов,
превърнала се в тягостно мълчание...
Изгубен тъжно сред сълзите зов
и неотменно следващо страдание...
За изневяра  непомислена,
със тъжни мисли тихо оправдание...
Във нищото сърце увиснало
с неистово по феята желание...

 

                                    А феята постоянно ти нашепва

                                    в мислите тих рефрен.

                                    Душата й към твоята прилепва

                                    и на сърцето ти остана в плен.

                                    Летят мечтите й към тебе -

                                    нежен облак, ореол.

                                    За нея си така потребен...

                                    спираш всеки сърцебол.

                                    Любовта си ти отдаде,

                                    заедно със своето сърце -

                                    то гори на нежна клада

                                    от любов. В твоите ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърцебол, сърцетуп и подобните нему... е, не ми прозвучаха много поетично, но пък ти си знаеш!
    Иначе - поздрави!
  • Отделяй повече внимание и време на техническата част,от уважение към читателите и към себе си .Време и пари на никого не достигат.И все пак след ,като го можеш редно е да го направиш.
  • поздрав

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...