21 ene 2009, 21:09

Влюбени сърца

1.2K 0 3

автори ilkar и neleta

 

 

Измъчвана от себе си любов,
превърнала се в тягостно мълчание...
Изгубен тъжно сред сълзите зов
и неотменно следващо страдание...
За изневяра  непомислена,
със тъжни мисли тихо оправдание...
Във нищото сърце увиснало
с неистово по феята желание...

 

                                    А феята постоянно ти нашепва

                                    в мислите тих рефрен.

                                    Душата й към твоята прилепва

                                    и на сърцето ти остана в плен.

                                    Летят мечтите й към тебе -

                                    нежен облак, ореол.

                                    За нея си така потребен...

                                    спираш всеки сърцебол.

                                    Любовта си ти отдаде,

                                    заедно със своето сърце -

                                    то гори на нежна клада

                                    от любов. В твоите ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърцебол, сърцетуп и подобните нему... е, не ми прозвучаха много поетично, но пък ти си знаеш!
    Иначе - поздрави!
  • Отделяй повече внимание и време на техническата част,от уважение към читателите и към себе си .Време и пари на никого не достигат.И все пак след ,като го можеш редно е да го направиш.
  • поздрав

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....