Jan 21, 2009, 9:09 PM

Влюбени сърца 

  Poetry » Love
940 0 3

автори ilkar и neleta

 

 

Измъчвана от себе си любов,
превърнала се в тягостно мълчание...
Изгубен тъжно сред сълзите зов
и неотменно следващо страдание...
За изневяра  непомислена,
със тъжни мисли тихо оправдание...
Във нищото сърце увиснало
с неистово по феята желание...

 

                                    А феята постоянно ти нашепва

                                    в мислите тих рефрен.

                                    Душата й към твоята прилепва

                                    и на сърцето ти остана в плен.

                                    Летят мечтите й към тебе -

                                    нежен облак, ореол.

                                    За нея си така потребен...

                                    спираш всеки сърцебол.

                                    Любовта си ти отдаде,

                                    заедно със своето сърце -

                                    то гори на нежна клада

                                    от любов. В твоите ръце.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сърцебол, сърцетуп и подобните нему... е, не ми прозвучаха много поетично, но пък ти си знаеш!
    Иначе - поздрави!
  • Отделяй повече внимание и време на техническата част,от уважение към читателите и към себе си .Време и пари на никого не достигат.И все пак след ,като го можеш редно е да го направиш.
  • поздрав
Random works
: ??:??