Jan 21, 2009, 9:09 PM

Влюбени сърца

  Poetry » Love
1.2K 0 3

автори ilkar и neleta

 

 

Измъчвана от себе си любов,
превърнала се в тягостно мълчание...
Изгубен тъжно сред сълзите зов
и неотменно следващо страдание...
За изневяра  непомислена,
със тъжни мисли тихо оправдание...
Във нищото сърце увиснало
с неистово по феята желание...

 

                                    А феята постоянно ти нашепва

                                    в мислите тих рефрен.

                                    Душата й към твоята прилепва

                                    и на сърцето ти остана в плен.

                                    Летят мечтите й към тебе -

                                    нежен облак, ореол.

                                    За нея си така потребен...

                                    спираш всеки сърцебол.

                                    Любовта си ти отдаде,

                                    заедно със своето сърце -

                                    то гори на нежна клада

                                    от любов. В твоите ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърцебол, сърцетуп и подобните нему... е, не ми прозвучаха много поетично, но пък ти си знаеш!
    Иначе - поздрави!
  • Отделяй повече внимание и време на техническата част,от уважение към читателите и към себе си .Време и пари на никого не достигат.И все пак след ,като го можеш редно е да го направиш.
  • поздрав

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...