Влюбеният Дон Кихот

Тъжна и безкрайна е винаги нощта,
когато не си до мен и теб те няма,
догаря самотно свещта на Любовта
безмълвно викам те "Ела" с устни неми...

Но пък винаги е радостна нощта,
дори звезди флиртуват с луната,
когато си при мене със страстта,
невидяна все още на Земята.

Обръщаш ме с едва докосващи ръце,
покриваш ме със зажаднели устни,
с нежност разтърсваш моето сърце
и то запява вълшебните си песни!

Нощта приказно сияйна сега е тя,
дори луната влюби се в една звезда.
Вечно благословена да е Любовта,
издълбала в душата ми бразда!

Тези нощи, нежни и магични,
внасят стойност в нашия живот.
Всички сме Божествено различни,
а аз - вечно влюбения Дон Кихот!

01.05.2014