27 ene 2005, 0:39

Влюбвам се (2)

  Poesía
1.1K 0 4


Слънчице мое,
светиш,
светиш в сърчицето ми.
Изгрявам и аз.
Грейва лъч на личицето ти.
Затвори очи,
затвори,
(за да ме видиш)
отвори си душичката,
отвори
(за да се влея в теб).
Усещаш,
усещаш пърхането на пеперудени крилца.
(това съм аз)
Настръхваш,
настръхваш от наближаващия ураган
(в окото му сме двамата).

А сега виж две слънца на небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аааааааааа Това Е Много Яко Поздравления!
  • И аз ти благодаря за хубавите текстове Определено си заслужава да бъдат прочетени
  • благодаря ти, ДАЛИЯ
    за постоянството в четенията на текстовете ми
    а също и на всички останали (за всеки поотделно), които
    забелязаха дебютирането ми, така наречено.

  • Бравос от мен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...