Слънчице мое,
светиш,
светиш в сърчицето ми.
Изгрявам и аз.
Грейва лъч на личицето ти.
Затвори очи,
затвори,
(за да ме видиш)
отвори си душичката,
отвори
(за да се влея в теб).
Усещаш,
усещаш пърхането на пеперудени крилца.
(това съм аз)
Настръхваш,
настръхваш от наближаващия ураган
(в окото му сме двамата).
А сега виж две слънца на небето.
© Ангел All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления!