7 jul 2017, 0:38

Влюбвам се...

666 1 4

Влюбвам се...

 

Струва ми се, че е приказка...

почти невъзможна за вярване...

но вярата ми е по - силна

и несломима от всякога...

 

Всичко е толкова реално...

че мога да го видя, да го чуя...

и усетя със всяко едно кътче...,

и все пак е необятно...

 

Всичко е толкова съкровено...

като пеещите славеи,

като пишещите съдби ангели...

и даваш крила на мечтите...

 

Даваш им път и посока...

и стига само името ти...

да произнеса и нарисувам...

 

И времето себе си дори

спира, за да продължи...

и мига със всичко,...

което носи отвътре

и чувства да живее...

 

И всичко си застава на място...

потъвайки във вечността...

във палавия танц на морето...

 

Като дъжда, който като дете...

скача в стъпките на локвите...

освободено от всички окови...

 

Преди теб нямаше илюзия

нямаше причина, капчица мечта
Преди живота нямаше полза
принуждаваше ме да не мога...

 

....да откривам себе си, преди
не блестеше със своята дъга...

но сега ме прегръщат обятията ти...

прегръщат ме всичките и цветове...

 

       Изглежда, че се случва...

във всеки един атом... -

     ти си моят лъч светлина,

магията на усмивката...,

              случва се наистина...

 

Случваш се навсякъде...,

във всеки миг на мига...-

истина моя, песен моя...,

случваш се любов - ти си...

и даваш ми живот...

 


 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...