Влюбвам се...
Влюбвам се...
Струва ми се, че е приказка...
почти невъзможна за вярване...
но вярата ми е по - силна
и несломима от всякога...
Всичко е толкова реално...
че мога да го видя, да го чуя...
и усетя със всяко едно кътче...,
и все пак е необятно...
Всичко е толкова съкровено...
като пеещите славеи,
като пишещите съдби ангели...
и даваш крила на мечтите...
Даваш им път и посока...
и стига само името ти...
да произнеса и нарисувам...
И времето себе си дори
спира, за да продължи...
и мига със всичко,...
което носи отвътре
и чувства да живее...
И всичко си застава на място...
потъвайки във вечността...
във палавия танц на морето...
Като дъжда, който като дете...
скача в стъпките на локвите...
освободено от всички окови...
Преди теб нямаше илюзия
нямаше причина, капчица мечта
Преди живота нямаше полза
принуждаваше ме да не мога...
....да откривам себе си, преди
не блестеше със своята дъга...
но сега ме прегръщат обятията ти...
прегръщат ме всичките и цветове...
Изглежда, че се случва...
във всеки един атом... -
ти си моят лъч светлина,
магията на усмивката...,
случва се наистина...
Случваш се навсякъде...,
във всеки миг на мига...-
истина моя, песен моя...,
случваш се любов - ти си...
и даваш ми живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
