18 abr 2004, 12:31

Влюбване

  Poesía
1.9K 0 1
Намерих те завързана в безверие,
търсеща се в собственото минало.
Сред сухите треви на дива прерия
ухайно цвете - сушата подминала

В забързан свят от безразличие,
изникна като фея в нощ вълшебна.
Премахна в миг царящото безличие,
очи ми даде, с тях да те погледна.

Засвириха Луна, звезди, простора
и нашите тела във такт понесени,
вкопчени в миг кратък - неуморни,
безумно влюбени, безкрайно весели.

Танцът ни е ритуал безмълвен,
дърветата са - в кралски двор придворни.
Клони кършат, в завист зъзнат,
ръкопляскат, но и тъжни листи ронят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...