Влюбване
търсеща се в собственото минало.
Сред сухите треви на дива прерия
ухайно цвете - сушата подминала
В забързан свят от безразличие,
изникна като фея в нощ вълшебна.
Премахна в миг царящото безличие,
очи ми даде, с тях да те погледна.
Засвириха Луна, звезди, простора
и нашите тела във такт понесени,
вкопчени в миг кратък - неуморни,
безумно влюбени, безкрайно весели.
Танцът ни е ритуал безмълвен,
дърветата са - в кралски двор придворни.
Клони кършат, в завист зъзнат,
ръкопляскат, но и тъжни листи ронят.
© Найден Найденов All rights reserved.