7 jul 2010, 12:28

Вместо цигара да изпуша

1.5K 0 7

 

Вместо цигара да изпуша,

аз си изядох една круша!

 

На дявола му причерня,

а ангелът ми – засия!

 

И сто звезди

във мен изгряха!

 

Ликуват  зъбите, устата,

и бъбреците, и стомаха,

 

ликува белият ми дроб ...

Ликува целият народ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
    Поздрави!
  • Възпитателно въздействащо стихче,
    много актуално и мъдро звучи,
    пожелавам Дянков акциза на крушите
    да намали, за да може всеки
    с цигарите да ги замени и да
    бъдем за пример в Европа на всички,
    а освен това ще спестим и парички...
    (защото цигарите са много скъпи...)
    ПОЗДРАВИ! (6+)
    БЪДИ!


  • Благодаря ви че прочетохте и за остроумните ви коментари - Плами, Леонардо, Жарава, Арина, Белла,Божидар, Анна, Стефан и Ивон!
    И аз никога не съм пушил, Леонардо. Стихчето ми е от спомен как в детството ни учеха, че след всяка добра постъпка "ангелчето ни се радва", а след лоша - "плаче".
    "Круша" ясно че не е най-добрия заместник на цигарата, избрана е заради римата с "пуша". Стоте звезди ги добавих, за да стане по-дълго и да заприлича на стихче, пък и мисля че се връзват с ликуването на целия организъм и приповдигнатото настроение.
    И на тебе благодаря, Капитане Немо! Много си добър и в т.н. "клозетна поезия". Но там ненадминат е Митко Динев! И тя си има своите качества, и може би скоро и в "Откровения" ще отворят такъв раздел.
    Но тъй като репликата ти тук явно цели да уязви непушачите, ще отговоря, че пушачите в полка, когато наближеше време за пушене, не казваха: "Хайде да излезем да изпушим по една цигара!", а: "Хайде да излезем да изядем по едно л..но!"
  • Хареса ми, но това "И сто звезди

    във мен изгряха!" нещо не ми се вързва.
  • С круша няма пристрастяване,
    но възможно е излагане

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...