7 июл. 2010 г., 12:28

Вместо цигара да изпуша

1.5K 0 7

 

Вместо цигара да изпуша,

аз си изядох една круша!

 

На дявола му причерня,

а ангелът ми – засия!

 

И сто звезди

във мен изгряха!

 

Ликуват  зъбите, устата,

и бъбреците, и стомаха,

 

ликува белият ми дроб ...

Ликува целият народ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
    Поздрави!
  • Възпитателно въздействащо стихче,
    много актуално и мъдро звучи,
    пожелавам Дянков акциза на крушите
    да намали, за да може всеки
    с цигарите да ги замени и да
    бъдем за пример в Европа на всички,
    а освен това ще спестим и парички...
    (защото цигарите са много скъпи...)
    ПОЗДРАВИ! (6+)
    БЪДИ!


  • Благодаря ви че прочетохте и за остроумните ви коментари - Плами, Леонардо, Жарава, Арина, Белла,Божидар, Анна, Стефан и Ивон!
    И аз никога не съм пушил, Леонардо. Стихчето ми е от спомен как в детството ни учеха, че след всяка добра постъпка "ангелчето ни се радва", а след лоша - "плаче".
    "Круша" ясно че не е най-добрия заместник на цигарата, избрана е заради римата с "пуша". Стоте звезди ги добавих, за да стане по-дълго и да заприлича на стихче, пък и мисля че се връзват с ликуването на целия организъм и приповдигнатото настроение.
    И на тебе благодаря, Капитане Немо! Много си добър и в т.н. "клозетна поезия". Но там ненадминат е Митко Динев! И тя си има своите качества, и може би скоро и в "Откровения" ще отворят такъв раздел.
    Но тъй като репликата ти тук явно цели да уязви непушачите, ще отговоря, че пушачите в полка, когато наближеше време за пушене, не казваха: "Хайде да излезем да изпушим по една цигара!", а: "Хайде да излезем да изядем по едно л..но!"
  • Хареса ми, но това "И сто звезди

    във мен изгряха!" нещо не ми се вързва.
  • С круша няма пристрастяване,
    но възможно е излагане

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...