Потекоха онези едри капки
по тихите стъкла в този ден.
И думите безгласно кратки
в следите на красив рефрен.
Приятелите, те незаменимо
оставят диря, белег, някаква следа.
Гравират без слова, без име
Небесна обич – вода извличат от леда.
И тези стъпки вечно ще напомнят
за топли думи – отпечатък в пухкав сняг.
Сега дъждовно ще се ронят,
за да преплуват до очаквания бряг. ...