Вместо довиждане
Потекоха онези едри капки
по тихите стъкла в този ден.
И думите безгласно кратки
в следите на красив рефрен.
Приятелите, те незаменимо
оставят диря, белег, някаква следа.
Гравират без слова, без име
Небесна обич – вода извличат от леда.
И тези стъпки вечно ще напомнят
за топли думи – отпечатък в пухкав сняг.
Сега дъждовно ще се ронят,
за да преплуват до очаквания бряг.
Приятелите ще си пишат.
По гълъб ще достига песента,
която заедно ще вдишат
в първа среща с дъх от пролетта.
Приятелите винаги остават
в най-скритите местенца на звука.
Един за друг се молят, утешават
в прегръдката на техния Баща.
© Мария All rights reserved.
