9 nov 2007, 7:58

Вместо криле, Бог души ни е дал.

2.5K 0 10
Вместо криле, Бог души ни е дал да носим,
да летим в светове, дето с бясна скорост се носят
ракети с бойни глави,
напряваляващи полета волен
към определени неща и точни планети.
Бог души ни е дал, дал е воля в сърцето -
да се борим с въдушни течения,
които към черни дупки повеждат
на отчаяния, горчиви сълзи и депресия.
А на тези, които избраха да страдат
за истина, правда, за ценности някакви,
дал е своя Дух - пътеводител предвечен,
да води към царство нетленно,
защото е Вечен.
Вместо криле, Бог души ни е дал -
да се издигнем над суети,
да носим сълзи и усмивка да даваме.
И рани с целебния огън церим,
че в този свят на просперитет и противоречия,
няма кой да свети във мрак победим.
Бог души ни е дал, дал е любов тъй голяма,
към която бекористно да се стремим
и две ръце щедро да дават
и едно сърце - защото пътят е един.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Краси Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса, браво!
    Особено ме впечатлиха стиховете:
    "Бог души ни е дал, дал е любов тъй голяма,
    към която бекористно да се стремим
    и две ръце щедро да дават
    и едно сърце - защото пътят е един."

    P.S: А както забелязах впоследствие и не само мен...
  • браво!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Бог души ни е дал, дал е любов тъй голяма,
    към която бекористно да се стремим
    и две ръце щедро да дават
    и едно сърце - защото пътят е един.
    ...
    О, да!
  • Да, Бог души ни е дал...браво!
  • Воля,сърце и добрина !!! Това ни остана, а и него сме загърбили!Силен,поучаващ стих!Поздрав

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...