Навярно вместо мен обичал си преди,
когато в мислите ти се прокрадвах,
когато те признавах и отричах,
когато с теб умирах и се раждах...
И сякаш винаги под кожата ти съм била,
без суета кръвта ти ме изтласкваше.
Във вените ти аз пулсирах неприлично
и вечно се променях, за да ме забравиш...
Но вместо мен изглежда друга ти забрави,
и гледаше в очите ù без свян,
разглеждаше душата ù и тялото,
което вместо обич си избрал.
Аз няма да си тръгна с теб.
Нали съм дрога - мога да убивам.
И знам, че ще посегнеш пак към мен,
преди да отречеш, че съм ти липсвала.
Докосвай нежно ледените ми емоции
и вдишвай аромата на разсъмване,
защото знаеш, че когато се събудиш,
аз отдавна ще си бъда тръгнала...
© Ивона Иванова Todos los derechos reservados