12 янв. 2010 г., 11:57

Вместо мен

660 0 2

Навярно вместо мен обичал си преди,

когато в мислите ти се прокрадвах,

когато те признавах и отричах,

когато с теб умирах и се раждах...

 

И сякаш винаги под кожата ти съм била,

без суета кръвта ти ме изтласкваше.

Във вените ти аз пулсирах неприлично

и вечно се променях, за да ме забравиш...

 

Но вместо мен изглежда друга ти забрави,

и гледаше в очите ù без свян,

разглеждаше душата ù и тялото,

което вместо обич си избрал.

 

Аз няма да си тръгна с теб.

Нали съм дрога - мога да убивам.

И знам, че ще посегнеш пак към мен,

преди да отречеш, че съм ти липсвала.

 

Докосвай нежно ледените ми емоции

и вдишвай аромата на разсъмване,

защото знаеш, че когато се събудиш,

аз отдавна ще си бъда тръгнала...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...