23 may 2007, 16:06

ВМЕСТО ОТГОВОР

  Poesía
927 0 6


/В отговор на двойките, написани незаслужено на много добри и отлични произведения/


Задавам забранените въпроси,

но отговора няма да получа.

Очакването ми се поизноси,

/едва ли истината ще науча!/.


От ябълката райска къс изядох

/не помня вече кой ми я подаде.../.

Адам е колеблив- не му я дадох

/по-късно върна се и я изяде!/.


Змията лицемерно изкуши ни

и същността, порочната, подлъга.

Зад опита стояха куп причини,

но главната се криеше в недъга.


Все да пълзи, интриги да заплита,

да съска със език необичаен.

А Господ справедлив е. И не пита.

Към грешниците и до днес е краен.


Да раждам в мъки, да пълзи змията,

Адам все след реброто си да тича.

Закон неписан има на земята,

че можещите никой не обича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Поздрави за стиха, Дари!
    А ония...нищожества не заслужават даже коментар!
  • Много хубав стих, Дари!!! Поздрави!!!
    Това е една много стара тема, за анонимниците. Не си струва да се ядосваш. Не им обръщай внимание въобще. Прави като мен. Не гледай какви оценки имаш и самата не пиши такива. От думите по-хубаво няма.
  • И аз, като Мая ще цитирам по памет Бисерче - "Всички сме тук да пишем - някои двойки, други поезия, всеки според възможностите си!"

    Поздрав и от мен!!!
  • Дарче, стиха ти е много хубав!
    Но аз лично не искам да коментирам самата теза. Тези хора не заслужават ничие внимание. Да се надяваме, че ще се осъзнаят и ще се променят.
    Поздрави, миличка!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...