ВМЕСТО ОТГОВОР
/В отговор на двойките, написани незаслужено на много добри и отлични произведения/
Задавам забранените въпроси,
но отговора няма да получа.
Очакването ми се поизноси,
/едва ли истината ще науча!/.
От ябълката райска къс изядох
/не помня вече кой ми я подаде.../.
Адам е колеблив- не му я дадох
/по-късно върна се и я изяде!/.
Змията лицемерно изкуши ни
и същността, порочната, подлъга.
Зад опита стояха куп причини,
но главната се криеше в недъга.
Все да пълзи, интриги да заплита,
да съска със език необичаен.
А Господ справедлив е. И не пита.
Към грешниците и до днес е краен.
Да раждам в мъки, да пълзи змията,
Адам все след реброто си да тича.
Закон неписан има на земята,
че можещите никой не обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
