23 мая 2007 г., 16:06

ВМЕСТО ОТГОВОР 

  Поэзия
755 0 6


/В отговор на двойките, написани незаслужено на много добри и отлични произведения/


Задавам забранените въпроси,

но отговора няма да получа.

Очакването ми се поизноси,

/едва ли истината ще науча!/.


От ябълката райска къс изядох

/не помня вече кой ми я подаде.../.

Адам е колеблив- не му я дадох

/по-късно върна се и я изяде!/.


Змията лицемерно изкуши ни

и същността, порочната, подлъга.

Зад опита стояха куп причини,

но главната се криеше в недъга.


Все да пълзи, интриги да заплита,

да съска със език необичаен.

А Господ справедлив е. И не пита.

Към грешниците и до днес е краен.


Да раждам в мъки, да пълзи змията,

Адам все след реброто си да тича.

Закон неписан има на земята,

че можещите никой не обича.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • Поздрави за стиха, Дари!
    А ония...нищожества не заслужават даже коментар!
  • Много хубав стих, Дари!!! Поздрави!!!
    Това е една много стара тема, за анонимниците. Не си струва да се ядосваш. Не им обръщай внимание въобще. Прави като мен. Не гледай какви оценки имаш и самата не пиши такива. От думите по-хубаво няма.
  • И аз, като Мая ще цитирам по памет Бисерче - "Всички сме тук да пишем - някои двойки, други поезия, всеки според възможностите си!"

    Поздрав и от мен!!!
  • Дарче, стиха ти е много хубав!
    Но аз лично не искам да коментирам самата теза. Тези хора не заслужават ничие внимание. Да се надяваме, че ще се осъзнаят и ще се променят.
    Поздрави, миличка!
  • Браво, Дарче! Присъединявам се и аз, към казаното от теб!
Предложения
: ??:??