ВМЕСТО ОТГОВОР
/В отговор на двойките, написани незаслужено на много добри и отлични произведения/
Задавам забранените въпроси,
но отговора няма да получа.
Очакването ми се поизноси,
/едва ли истината ще науча!/.
От ябълката райска къс изядох
/не помня вече кой ми я подаде.../.
Адам е колеблив- не му я дадох
/по-късно върна се и я изяде!/.
Змията лицемерно изкуши ни
и същността, порочната, подлъга.
Зад опита стояха куп причини,
но главната се криеше в недъга.
Все да пълзи, интриги да заплита,
да съска със език необичаен.
А Господ справедлив е. И не пита.
Към грешниците и до днес е краен.
Да раждам в мъки, да пълзи змията,
Адам все след реброто си да тича.
Закон неписан има на земята,
че можещите никой не обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
