Без да връзвам гердан на троянски оракул
аз предсказвах и този сезон неведнъж:
твоят гръб доста погледи хищни завлякъл
мъкне сянка на облак. Мирише на дъжд.
И съм толкова сам. И от Бог по самотен,
който тъне навярно във звезден разкош.
Есента разпилява край пътя банкноти,
но със тях кой ще купи безоблачна нощ?
Аз не мога, освен да започна на чисто
и съвсем на шега под смълчания свод
да сплета от мъглата ръждиво-сребриста
ръкавички за теб... И любов до живот! ...