И додето претърсвам далечни небета
с изранени от скитане ум и нозе,
като кърт, сврял резците си в корен на цвете,
ноемврийският студ ме гризе.
И не мога да стопля изобщо с дъха си
нито връх на топола, ни чашка на мак,
че отдавна ти кротко съня ми поръси
с безразличие хладно. И с тонове мрак.
И не мога току да се самозапаля,
ветрове да откърмям, мъгли или гръм,
нито постната слънчева тиква по залез
да разцепя на две зад плешивия хълм. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse