И додето претърсвам далечни небета
с изранени от скитане ум и нозе,
като кърт, сврял резците си в корен на цвете,
ноемврийският студ ме гризе.
И не мога да стопля изобщо с дъха си
нито връх на топола, ни чашка на мак,
че отдавна ти кротко съня ми поръси
с безразличие хладно. И с тонове мрак.
И не мога току да се самозапаля,
ветрове да откърмям, мъгли или гръм,
нито постната слънчева тиква по залез
да разцепя на две зад плешивия хълм. ...