8 feb 2018, 11:30

Вместо Сбогом - на леля Мими, с обич 

  Poesía » Otra
1342 14 36

Отиде си, тъй както и живя,
спокойно, ненатра
пчиво и тихо.
Като река в морето ти се вля,
сълзите ни съня ти не смутиха.

Ти беше пристанът и всеки път,
очакваше ме месеци, години.
Щом бурите житейски ме сломят,
прошепваше ми: - И това ще мине!

Ни тежка дума, нито поглед строг,
за мене беше прошка и опора.
Не вярваше ни в дявола, ни в Бог,
но казваше: - Деца, бъдете хора!

Последно сбогом казвам и прости,
сами сълзите думите намират
и пътя ти любов да освети,
добрите хора, зная, не умират.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??