по "Изкуствен интелект"

                                                                                       на Стивън Спилбърг

Той намери я...

Йовковата лястовица бяла

на дъното на синьото море,

с криле вълшебни, като фея,

с усмивка нежна като пролетно лале.

Очите му детски смирено мълвяха

молба единствена, кървящо крещяща,

да бъде дарен с чудото свято,

да има сърце живо, туптящо.

Моторни дихания разделяха думите,

или беше просто тъга,

че бе по-различен от другите,

а жадуваше само обич една.

И същата восъчна фея,

направила Пинокио момче,

го гледаше далечно, топло и безмълвно

в бездната на синьото море.

В сълзите му тихо таеше се вярата

и зачака вековно със свойто мече,

явно не знаеше, че да обича и плаче

може само истинско, живо сърце.

Не се раждаш, а ставаш човек.