Бе лято, а във мен валеше сняг...
Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”
Не спря!... Валеше и валеше пак!...
Последната надежда се изгуби...
Попарените от студа цветя
на нежната ми обич изгоряха...
Едва зарадвал се на любовта,
мечтите, непораснали, умряха...
Безмилостно косèше в мен снега!...
И всичко бе една пустиня бяла...
Във мене свиваше гнездо тъга
по птицата, далече отлетяла...