10 nov 2017, 14:39

Внезапен сняг

868 9 9

Бе лято, а във мен валеше сняг...

Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”

Не спря!... Валеше и валеше пак!...

Последната надежда се изгуби...

 

Попарените от студа цветя

на нежната ми обич изгоряха...

Едва зарадвал се на любовта,

мечтите, непораснали, умряха...

 

Безмилостно косèше в мен снега!...

И всичко бе една пустиня бяла...

Във мене  свиваше гнездо тъга

по птицата, далече отлетяла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Катя!...
  • Хареса ми стиха ти, Роби!Поздравления!
  • Влади, Албена, Веси, Рени, Ели, Силвия, Нина, благодаря за вниманието!...
    Хубав уикенд ви желая!...
  • Прекрасно изразена тъга....но снегът все пак е начало на нещо ново, дъжда е по-подтискащ и безнадежден...
  • Тъгата ти и мен ме обхвана, не тъжи, усмихни се и снегът ще се отдръпне!
    Стихът ти е вълшебен!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...